Северният полюс е променил посоката си на изместване
Северната полярна ос на въртене на Земята ненадейно през 2000 г. измести нормалния си за предишния век път, като потегли на изток с съвсем двойно по-висока скорост по Гринуичкия меридиан.
Причините се крият в промяната на разпределението на масата на Земята поради комбинираното влияние от топенето на ледовете в Гренландия, загубата на ледена маса в Западна Антарктида и увеличението й в Източна Антарктида, както и водните ресурси в Евразия, според ново изследване на НАСА.
Оста на въртене на Земята, а с него и местонахождението на физическия (не магнитния) Северен полюс, се движи със скорост от към 10 см през по-голямата част от предишния век към залива Хъдсън, Канада и надолу към Торонто.
Това придвижване се дължи на преразпределението на земната маса, тъй като земната кора се издига постепенно след края на последния ледников интервал.
Но от 2000 година насам Северният полюс прави трагичен завой на 75 градуса на изток и се движи по Гринуичкия меридиан към Англия, съгласно създателите на изследването, оповестено в петък в списание Science Advances, Суренда Адхикари (Surendra Adhikari) и Ерик Ивинс (Erik Ivins) от Jet Propulsion Lab (JPL) на НАСА.
Остър завой на изток
Около 2000 година оста на въртене на Земята прави внезапен завой към изток и в този момент се носи съвсем два пъти по-бързо, колкото преди, с съвсем 17 см годишно. „ Това е голямо завъртане “ – споделя Адхикари.
Учените допускат, че загубата на маса от Гренландия и Антарктика поради бързото размразяване на леда може да аргументи изместването на оста на въртене на изток. Учените от JPL стигат до тази концепция благодарение на наблюдения от спътниците на НАСА.
„ Изчисленията демонстрират, че измененията в Гренландия не могат да генерират сами гигантското количество сила, нужна, с цел да отмести толкоз оста на въртене. В южното полукълбо загубата на ледена маса в Западна Антарктида притегля, а увеличената ледена маса в Източна Антарктида избутва земната ос на въртене в една и съща посока, а Гренландия я придърпва от север, само че комбинираното деяние към момента не е задоволително, с цел да изясни бързото пренасяне и новата посока. Нещо източно от Гренландия би трябвало да упражнява в допълнение удължаване.
Изследователите откриват, че отговорът е в Евразия. „ По-голямата част от отговора е дефицитът на вода в Евразия: Индийския субконтинент и региона на Каспийско море “, означи Адхикари.
Откритието бе изненада. Този регион е изгубил голямо количество вода, заради привършване на водоносните хоризонти, само че загубата в маса надалеч не е толкоз огромна, колкото смяната в ледената завивка.
Но за какво по-малката загуба има подобен мощен резултат? Изследователите споделят, че това е по този начин, тъй като оста на въртене е доста по-чувствителна към измененията, които стават към 45 градуса географска широчина, северно и южно. „ Това е добре обяснено в теорията на въртящите се обекти “, изясни Адхикари. „ Ето за какво измененията в Индийския субконтинент, да вземем за пример, са толкоз значими. “
